Тишина моля!

Драматургът и 200 интелектуалци на бунт срещу децибелитеТишина, моля!Стига фейлетони, да се приемат истински закони, зове Христо Бойчев






събота, 22 май 2010

Писателят Христо Бойчев повтаря призива на Умберто Еко, който в есето си "Тишина, моля!" определя музиката като най-нетолерантното и агресивно изкуство във века на новите технологии. Бойчев инициира подписка за защита правото на българина "да не слуша - нито силно, нито слабо - това, което не иска да слуша - било то симфония или чалга, или пък реч на Станишев или Борисов". Ако не успея с подписите на 200 интелектуалци, ще събера подписи от 200 роми и ще се жалваме в Европарламента за културен геноцид чрез българска чалга, казва драматургът.

- Господин Бойчев, преди дни внесохте в СОС подписка на 200 видни столични интелектуалци. Искането най-общо гласи: "Никой няма право да озвучава с музика пространството извън стените на дома си".

- И автомобила си.



- Това не е ли уредено в Наредба №1 на Столична община?

- Там е записано: "ползването на озвучителни уредби може да става само от 08,00 до 14,00 и от 16,00 до 22,00 часа". С други думи, в останалите 12 часа в денонощието е разрешено да ни тероризират със 100-ватови уредби. В наредбата е обобщено така: "ползването на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини". Приравнени са музиката и битовият шум.



- Музиката по същество е също шум, ако се абстрахираме от качеството й.

- Животното и човекът също са биологични организми. Но човекът има културна и национална идентичност и никой няма право да го принуждава да слуша музика, която не иска.

Никой няма право да насилва един ром да слуша българска музика, както и обратното, по никое време на денонощието, а не само като почива. Това е посегателство над културния и етническия суверенитет на личността. Но в сегашния си вид Наредба N1 дава тази възможност, законът у нас не забранява етническа и културна дискриминация 12 часа в денонощието. Всеки, бил той идиот или не, може да си купи за 50 лева усилвател и да тероризира цял блок 12 часа дневно. И никой не може да му забрани законно. За съжаление във всеки блок по правило има поне един такъв терорист. Законът за защита от шума не третира шум от съседи. В Закона за управление на етажната собственост дори и думата "шум" отсъства. А този казус за обекти на етажна собственост, където жилищата имат общи стени, трябва да е регулиран перфектно, и то точно в този закон, а не в общински наредби. В ЗУЕС, в чл. 4, ал. 2, се говори не за шум, а за "спазване на добрите нрави". И конфликтите може би ще се решават на другарски съд.

Или пък от "мешерето" на места? В законодателство от XXI век - термини от племенно обичайно право.



- Има и Закон за здравето.

- Този закон прехвърля контрола върху РИОКОЗ, която се позовава на Закона за защита от шума, който пък, както вече казахме, не третира частни отношения.



- И какво излиза накрая?

- Из(лиза, че от 8 до 14 и от 14 до 22 ч няма закон и наредба, които да защитят гражданина от звукова агресия. Затова няма блок и кооперация в България без конфликт на тази тема. И кучето с отрязаните лапи е жертва на такъв конфликт.



- Какво предлагате?

- За шума от електронни източници има само едно разумно решение: да не се чува извън стените на дома и извън стените на заведенията, предназначени за това. Никой не е длъжен да слуша - нито силно, нито слабо - това, което не иска да слуша. Било то симфония или чалга, или пък реч на Станишев или Борисов.



- Разбрах, че в родния ви Полски Тръмбеш вече сте успели да убедите общината да включи в своята Наредба N1 забраната за силно слушане на музика. Излиза, че европеизацията на България започна от Полски Тръмбеш...

- По-скоро интеграцията. Нямахме друг изход. Полски Тръмбеш е мултиетничен град. Друг път за интеграция няма освен категорични правила за всички

Всяка неточност води до конфликт

Събрахме подписи, направихме юридическа справка и общинарите го гласуваха. Проблемът е как ще се прилага наредбата, щом общините нямат принудителен механизъм да си събират глобите. То бива абсурд, ама чак пък дотам. И какво вършат тогава чиновниците в общините, щом нямат механизми за контрол?



- А за дискотеките на открито как стои въпросът? През лятото по морето е ужас. И не само там.

- Като юридически обекти те са в компетенцията на Закона за защита от шума. Но там за дискотеки не се говори. Говори се за производствен шум. Звукът от електронни източници не е свързан с производствени дейности, каквито законът априорно има предвид, и нищо не пречи да се добави споменатото в подписката ограничение. За увеселителните заведения и в Наредба №1 има една преходна разпоредба, а преходните неща у нас са вечни.

Разпоредбата е следната: "забранява се използването на музикални инструменти, както и на озвучителни тела извън помещението на търговския обект в периода от 22,00 до 08,00 часа". При нарушения викаш полиция, но полицаите не могат да измерват, за да съставят законно обоснован акт. Правят само устни забележки. Тогава викаш РИОКОЗ, те идват в рамките на месец, но предупреждават писмено проверявания обект за часа и датата (с презумпция да е на адреса и да задейства шума). Те идват, измерват и установяват, както се досещате, че шумът е в нормите.

Почти всички закони и разпоредби у нас максимално облекчават нарушителя и максимално затрудняват ощетения в отстояването на правата му.



- Някои смятат, че все пак би трябвало да има допустим децибелен толеранс?

- Целта на толерантността в закона е само една: да свикваме с престъпността и нарушенията. Да приемем като нещо нормално малките престъпления, за да не се дразним от големите. И да кажем "Карай, то къде ли не се краде".

Кой ще ги измерва тези децибели? Полицаят или свидетелите? Полицаят няма нито уреди, нито компетентност. Освен това такъв толеранс противоречи на човешките права. Значи до определени децибели дискриминацията е възможна. Както, примерно, кражбата в размер до две средни месечни заплати у нас не е престъпление. И се наказва с обществено порицание (на стенвестник може би. Или глоба от 2 лева до 10 кутии цигари). За какво говорим? За закони или за фейлетони? Колко пенсионери изгоряха безвъзмездно в провинцията. Беззащитна България! В родното ми селце хорицата си наеха фирма да ги пази от крадци.

И на тях плащат, освен данъците си. Иначе в селото си има полицай, но като няма категоричен закон.



- Ще успеете ли?

- Ако не успея с подписите на тези 200 изтъкнати интелектуалци, ще събера подписи от 200 роми и ще се жалваме в Европарламента за етногеноцид - за това, че сме принудени да слушаме кънтяща отвсякъде българска чалга. Ако тук не обръщат внимание на интелектуалците, там на ромите обръщат.



Пепа Витанова