Национален траур за автобусна катастрофа..

Наистина се разстроих за жертвите на автобусната катастрофа.
Съжалявам за тях.
Но съжалявам и за Мануела Горсова,за отказа на съда да и признае застрахователното обещетение,и оставят родителите и сами да се борят за живота и.
Съжалявам и за болния от Алцхаймер велик писател Тери Пратчет,който избра евтаназията да сложи край на живота си...
Но в мен възниква един въпрос.Един въпрос,на който много години не мога да намеря отговор.
ЗАЩО СЕ БОРИМ СЪС СЛЕДСТВИЯТА,А НЕ С ПРИЧИНИТЕ?
Защо реагираме много болезнено и обикновенно твърде късно на трагедийте в живота ни.
Винаги ще се намери изкупителна жертва за подобни трагедий.
А после-нищо прах и пепел,до следващия случай.
За мен една от причините е, и остава,обърнатата ценностна система,която все повече се налага в целия свят.
Ние приемаме,арогантните за умни,циниците и лицемерите за обаятелни личности,крадците и мошениците за преуспели личности,престъпниците за социални бунтари и филмови герои,проститутките и хомосексуалистите за артистични личности!!!
И така нататък,и така нататък...
Медийте ги лансират,хората им се радват...И Родителите ги дават за пример на децата си.Формира се модел на подражание,модел на поведение на тъй наречения "преуспял и щастлив човек"...
Е какво очакваме при такава ценностна система?
Каквото повикало,такова се отзовало.
Скоро бях втрещен от едно изявление на една учителка на сина ми,която каза:"Скромността краси глупака..!"
Е няма повече какво да кажа!!!Педагог,видите ли...
Ще има още твърде много кръв и сълзи и Божи наказания.
Поне докато не си върнем основните принципи в дълбоко сбърканата ни ценностна система.
А тя бе обърквана поне 20 години-най-малко..